Търсене в текстове за 'добри намерения'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 31 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'добри намерения'.

1. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия.
В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен. Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят. В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия. Ако мисля или говоря нещо, което не отговаря на истината аз разрушавам моята свръхсетивна организация, дори и да съм имал най-добро намерения. Когато изброените душевни процеси протичат правилно, 16-листния лотосов цвят започва да свети в прекрасни цветове и да се движи по определени закономерности. Нека повторим, че спомената дарба за ясновиждане не настъпва преди да бъде постигната определена степен от развитието на душата.
към текста >>

2. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях.
Някой може и да има добри намерения към днешния пролетариат, но той няма да се занимава с него обективно и честно, ако не им изясни, че програмите, към които е прикована вярата на тези хора, не ги води към благоденствието, искано от тях, а към упадъка на европейската цивилизация, който ще е упадък и за самите тях. Човек е честен към днешния пролетариат само когато го пробуди за разбирането, че тези хора несъзнателно се стремят към нещо, което няма да се постигне с любимите им програми.
към текста >>

3. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им. Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики. Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>

4. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

5. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>

6. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>

7. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

„Добрите намерения не слагат хляб на масата“.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“. Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред. С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>

8. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него. Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот. Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“.
към текста >>

9. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>

10. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения.
Любовта и съчувствието възникват в процеса на еволюция на човечеството не поради това, че нашето внимание за тях се заостря. Човечеството го води към братския съюз не нещо друго, а именно духовното познание. Няма друго средство, което да спомага да възникване на всеобща братска любов от разпространяването на окултното знание на света. Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения. Важното тук е да се постъпва правилно, да се знае, на какво се основава този братски съюз. Само хората, които живеят в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина. Както слънцето обединява растенията, стремящи се към него макар всяко едно от тях да има своя индивидуалност, така и истината, към която всички се стремят, трябва да е единна тогава всички хора ще се обединят. Но хората трябва енергично да се стремят към истината, само в този случай те ще успеят хармонично да живеят заедно.
към текста >>

11. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В сегашния етап от еволюцията на човечеството ние не можем да сторим много, за да премине направо в една друга душа чак до нейното физическо тяло всичко онова, което носим в собствената си душа като обич, добри намерения и мъдрост.
Следователно, днес вече не са възможни такива непосредствени въздействия върху човешката душа, които да стигат чак до органичните процеси на физическото тяло. Обаче в известен смисъл това отново ще стане възможно, защото ние се приближаваме към онова бъдеще, когато духовните въздействия отново ще проявят своята огромна, първична сила. Още днес ние можем да посочим как ще изглеждат тези неща в бъдеще. В сегашния етап от еволюцията на човечеството ние не можем да сторим много, за да премине направо в една друга душа чак до нейното физическо тяло всичко онова, което носим в собствената си душа като обич, добри намерения и мъдрост. Днес трябва само да сме вътрешно убедени, че рано или късно, ние сами ще упражняваме подобен род въз действия. И тези духовни въздействия са вече факт. Те са факт най-вече там, където е в сила антропософският мироглед, защото днес единствено той може да подхранва душевните сили на човека. Днес физическите последици от една дума можем да наблюдаваме само в редки случаи. Обаче възможно е и нещо друго: Една общност от хора да работи по такъв начин, че да приеме в себе си цялата сила на духовните истини.
към текста >>

12. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения.
Тези братства, които бяха запознати с духовните импулси, работещи в човешката еволюция, видяха приближаването на едно значително събитие в началото на 1840-тях години, т.е. в средата на XIX столетие. Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове, борба, която кулминира в 1879 г. когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона. Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи. Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път. Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
към текста >>

Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона. Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи. Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път. Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
към текста >>

Духовни членове на братството с добри намерения така възприемат погрешното мнение, че чрез използуването на медиуми хората биха могли да се убедят в съществуването на един духовен свят около тях.
Духовни членове на братството с добри намерения така възприемат погрешното мнение, че чрез използуването на медиуми хората биха могли да се убедят в съществуването на един духовен свят около тях. След това би било възможно, вярвали те, да се дадат на човека по-висши истини на основа на това убеждение. Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас. Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера. Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите. Онова, което се разкри чрез спиритизма следователно по същина бе разочорование за всички.
към текста >>

Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас.
Духовни членове на братството с добри намерения така възприемат погрешното мнение, че чрез използуването на медиуми хората биха могли да се убедят в съществуването на един духовен свят около тях. След това би било възможно, вярвали те, да се дадат на човека по-висши истини на основа на това убеждение. Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас. Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера. Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите. Онова, което се разкри чрез спиритизма следователно по същина бе разочорование за всички. Онези, които бяха направили отстъпката, естествено бяха най-много уплашени, че в сеансите и понякога с право, можеше да се говори за проявление на духовете на заминалите си. Прогресивните посветени с добри намерения никак не бяха очаквали, че ще се говори за мъртвите.
към текста >>

Прогресивните посветени с добри намерения никак не бяха очаквали, че ще се говори за мъртвите.
Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас. Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера. Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите. Онова, което се разкри чрез спиритизма следователно по същина бе разочорование за всички. Онези, които бяха направили отстъпката, естествено бяха най-много уплашени, че в сеансите и понякога с право, можеше да се говори за проявление на духовете на заминалите си. Прогресивните посветени с добри намерения никак не бяха очаквали, че ще се говори за мъртвите. Те очакваха, че ще се заговори за всемирния елементален свят. Те също бяха разочаровани.
към текста >>

Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма.
онези, които експлоатират всичко, което се внедрява като импулс в човешката еволюция като средство за власт. Очевидно е, че тези братя на лявото, на черното, също са очаквали всевъзможни неща да се проявят чрез спиритизма. Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества. За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи. Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите. В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>

13. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.
Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост. Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения. Това беше подчертавано години наред. Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.
към текста >>

14. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения.
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава.
към текста >>

Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения.
Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма.
към текста >>

Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>

И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>

Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза. Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят. Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал. Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>

15. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Авторът го превръща в един герой, в един благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят.
Ако се потопите с достатъчна сериозност в текста, Вие ще се убедите, че основната тежест от така наречения Христос Исус пада именно върху Исус. Авторът го превръща в един герой, в един благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят.
към текста >>

Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха лошите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
Ернест Ренан прилага към Христос в голям мащаб онова, което често пъти прилагаме спрямо себе си, макар и в малък мащаб. Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха лошите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
към текста >>

И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос.
към текста >>

16. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин.
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин. Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
към текста >>

17. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
към текста >>

18. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Сега нашите приятели, изпълнени с най-добри намерения, ще отвърнат: „Да, но какво искате вие тогава?
Когато обаче се появят такива личности, които наред с тях утвърждават Христос, които смятат, че могат да кажат нещо положително за Христос, тогава те поемат по свой собствен път и са убедени, че откри ват други пътища Към Христос; и в този случай те се превръщат в още по-силни врагове на Духовната наука, отколкото ако биха отричали Христос. Защото да се застъпват за Христос това те смятат за своя привилегия и точно тази е според тях грешката, че другите се застъпват за Христос по други пътища. Следователно Вие ще превърнете някои теолози във врагове на нашата Духовна наука, като им кажете: Да, ние приемаме Христос, ние се застъпваме за Христос. И Вие ще ги разгневите много по-малко, ако им кажете право в очите (естествено, Вие не бихте могли да сторите това!): Ние отричаме Христос! И тъкмо това ги разгневяла, че може да се говори за Христос по съвсем друг начин. Сега нашите приятели, изпълнени с най-добри намерения, ще отвърнат: „Да, но какво искате вие тогава? Ние сме тези, които стоим здраво в духа на християнството, и т.н.“ Ето най-лошото, което Вие бихте постигнали, и тъкмо то дразни най-силно тези хора.
към текста >>

19. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения.
Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям.
към текста >>

20. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Членовете на тези братства, държащи сметка преди всичко за изискванията на времето, в известна степен са въодушевени от най-добри намерения.
Членовете на тези братства, държащи сметка преди всичко за изискванията на времето, в известна степен са въодушевени от най-добри намерения. Те са тези, които се намират под влиянието на погрешните импулси, отнасящи се до материализма. Предимно те са загрижени да разкрият на хората, които всъщност искат да знаят нещо само по физически път, нещо от духовния свят именно по материалистически начин. Намеренията, които от тази страна лансират спиритизмът да навлезе в света през четиридесетте години, са добри.
към текста >>

Намеренията, които от тази страна лансират спиритизмът да навлезе в света през четиридесетте години, са добри.
Членовете на тези братства, държащи сметка преди всичко за изискванията на времето, в известна степен са въодушевени от най-добри намерения. Те са тези, които се намират под влиянието на погрешните импулси, отнасящи се до материализма. Предимно те са загрижени да разкрият на хората, които всъщност искат да знаят нещо само по физически път, нещо от духовния свят именно по материалистически начин. Намеренията, които от тази страна лансират спиритизмът да навлезе в света през четиридесетте години, са добри.
към текста >>

21. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения.
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите. Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения. Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите. И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината? Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>

22. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви. Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>

23. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
Ние виждаме, как хората губят своята личност. Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили. Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали. Те изпадат в морален упадък. И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
към текста >>

24. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
към текста >>

Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
към текста >>

И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене.
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? - Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека. И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното.
към текста >>

в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>

25. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава.
Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
към текста >>

След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека.
Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
към текста >>

В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
към текста >>

26. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>

27. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
към текста >>

28. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата. Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо. Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>

29. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо.
към текста >>

30. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото понякога те имат най-добри намерения.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни.
към текста >>

31. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.080086946487427